Skip to main content

Culture and Creativity

Здравлица — посланието на европейската Пролет на народите (Словения)

„Здравлица“ (Zdravljica) е поема, написана през 1844 г. от словенския поет Франце Прешерн. Публикувана е едва през 1848 г. след премахването на цензурата в Хабсбургската империя като част от Пролетта на народите. Написана на словенски език, тя повлиява на развитието на словенската идентичност и в по-общ план — на насърчаването на свободата на словото. Продължаващото значение на поемата „Здравлица“ е доказано през 1944 г., когато партизаните, съпротивляващи се на нацисткия фашизъм, я отпечатват отново, както и когато поемата се пее по различни поводи през 80-е и началото на 90-е години на 20-и век през периода на демократизация, предшестващ независимостта на Словения.

През 1991 г. в новата Словенска република 7-ият стих на поемата е избран за национален химн. В този стих от поемата се изразява идеалът за мирно съвместно съществуване на всички народи. Цитат от поемата е отпечатан върху националната монета от 2 евро и гравиран на паметник, построен през 2008 г. пред сградата Justus Lipsius на Съвета на ЕС в Брюксел по време на словенското председателство на Съюза.

„Здравлица“ е представителна поема за 1848 г. — Пролетта на народите, или Годината на революциите — важно движение в европейската история. Ролята на литературата, написана на национален или малцинствен език, за подбуждането на националистическите чувства и за формулирането на искания за премахване на цензурата и свобода на словото е отразена в цяла Европа. Въпреки че литературните постижения на автора на поемата, Франце Прешерн, са от основно значение за създаването на словенска нация чрез езика и литературата, поемата популяризира успоредно с това посланието за мирно съжителство между народите.

Поемата добива широка известност благодарение на нейното положително приемане и разпространение в Европа, след като е преведена на немски и на скандинавските езици през 60—80-е години на 19-и век, както и на английски и други езици в средата на 20-и век. Освен това тя насърчава международния приобщаващ дух, който рядко се среща в национален химн.