Мраморът се използва широко в архитектурата и скулптурата от древността, но е подложен на няколко процеса на влошаване на състоянието му, някои от които се очаква да се засилят поради въздействието на изменението на климата. Освен това всички налични понастоящем методи на обработване за съхранение на мрамора имат някои значителни ограничения по отношение на ефикасността, съвместимостта и/или трайността.

Проектът е насочен към намиране на многофункционални приложения на наскоро предложено биомиметично обработване на основата на образуването на хидроксиапатит (HAP – основната съставка на човешките зъби и кости) чрез реакция на мрамора с воден разтвор на фосфат. Постигането на целите на проекта стана възможно благодарение на мултидисциплинарна научноизследователска дейност, съчетаваща различни компетентности и лабораторни съоръжения. Получените резултати бяха публикувани в 14 научни публикации със свободен достъп, 7 статии в списания от високо равнище и 7 мнения в рамките на международни конференции. Проектът допринесе също така за повишаване на осведомеността на европейските граждани, включително учениците, за културното и икономическото значение на паметниците и за предизвикателствата, свързани с тяхното опазване, благодарение на мащабните информационни дейности, проведени по време на проекта.