През последните 25 години Европейският съюз работи усилено за създаването на мрежа от защитени природни зони в целия ЕС, наречена Натура 2000. Целта на тази мрежа е да се спре и обърне тенденцията на загуба на биологично разнообразие в Европа.

„Натура 2000“ е най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света, която обхваща всички държави членки, 18 % от сухоземната маса на ЕС и почти 6 % от неговата морска територия. Целта е да се гарантира трайното оцеляване на най-ценните и най-застрашените биологични видове и местообитания в Европа.

Успехи на „Натура 2000“ в областта на управлението на природното и културното наследство

Все повече се признава силната взаимовръзка между природното и архитектурното наследство и необходимостта от интегриран управленски подход, за да се гарантира тяхната дългосрочна устойчивост.

В поредица от проучвания на отделни случаи се подчертава успехът на интегрираното управление на природното и културното наследство в обектите по „Натура 2000“.

Научете повече за културното и природното наследство на Европа в „Натура 2000“ [pdf].

Докладът от 2019 г. „Природното и културното наследство в Европа: сътрудничество в рамките на мрежата „Натура 2000“ е резултат от плана за действие за природата, хората и икономиката. Той е едно от последващите действия във връзка с Европейската година на културното наследство, споменато в Европейската рамка за действия в областта на културното наследство.

В доклада се разглеждат пространствените припокривания между природни и културни обекти. Обърнато е внимание също така на общите заплахи и предизвикателства и на наличните възможности по различни фондове на ЕС за стартиране на съвместни инициативи в областта на природата и културата. В доклада се правят и поредица от препоръки за преодоляване на съществуващи предизвикателства. Демонстрират се начините за насърчаване на интегрираното управление и свързаните с него социално-икономически ползи.

Научете повече за доклада от 2019 г. и за връзките между природното и културното наследство.

Конкретни примери

Природен парк „Рилски манастир“, България

Този район е защитен природен парк поради изключителната си културна и природна стойност. Малка част от парка е и природен резерват. Манастирът е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Основните цели на плана за управление на природния парк са да се гарантира:

• оптимална връзка между опазването на природните и културните активи в парка
• използването на неговите ресурси
• извличането на максимална полза от възможностите, предлагани от парка.

Консенсусът между всички заинтересовани страни доведе до успешно изпълнение на плана за управление, като гарантира, че паркът остава символ на неразривната връзка между природата и духа.

Бърен, Ирландия

Бърен става национален парк през 1991 г., а през 2011 г. е включен в глобалната мрежа от геопаркове на ЮНЕСКО през 2011 г. Регионът на Бърен е известен със забележителната си флора и красивия си карстов ландшафт, за който са характерни изгладени от ледниците варовикови повърхнини, върху които виреят изключително разнообразни редки растителни видове. За да се защитят тези редки местообитания и видове, съществуват 3 различни защитени зони като част от европейската мрежа „Натура 2000“.

Бърен е също така много важен културен ландшафт, като се има предвид съществуването на пасищни системи през зимата, които допринасят пряко за богатото природно и културно наследство на региона.

Ирландското правителство регулира и управлява това природно и културно наследство чрез различни инструменти с участието на местните общности. Хартата на общността на Бърен е добър пример за модел за стратегическо управление „отдолу нагоре“. Ползата за опазването и развитието на ресурсите е по-голяма, когато се използва интегриран подход, разработен от местните общности.