Skip to main content

Culture and Creativity

„Тримата братя“ (Латвия)

„Тримата братя“ е комплекс от три къщи в Рига, построени между 15-и и 17-и век. Те включват най-старата известна оцеляла каменна къща в Рига и сграда, чиято фасада е украсена въз основа на рисунки на Ханс Вредеман де Врис. Сградите са жилищни къщи, характерни за ханзейските градове в Балтийския регион. Те претърпяват промени през вековете. Последната промяна е извършена през 50-е години на 20-и век под ръководството на архитекта Петерис Саулитис. При тези възстановителни дейности към трите къщи са добавени части от други разрушени сгради.

По време на съветската окупация на Латвия комплексът е един от първите възстановени обекти благодарение на философията и практиката на опазване, характерни за Република Латвия през периода между войните. Тази философия, чиято цел е да бъдат запазени колкото се може повече исторически материали, включително повредени, се прилага и в други възстановителни проекти, въпреки заплахите и натиска от страна на съветските окупатори. Обектът продължава да играе централна роля за опазването на наследството в Латвия, тъй като е дом на Съвета за националното наследство и на Латвийския музей на архитектурата.

Опазването на наследството и концепциите, използвани в неговите практики, допринасят съществено за това латвийската култура да устои на натиска по време на съветската окупация, както и за поддържането на връзката с Европа и на стойността на свободата през този период. Комплексът „Тримата братя“ беше в центъра на това движение.
След обявяването на независимост през 1991 г. е даден голям приоритет на политиката в областта на наследството, която се основава на принципите за опазване на културното наследство, разработени в Европа. Това продължава и до днес, като новото измерение на политиките в областта на наследството е включено в дългосрочна визия, основана на примера със защитата на историческата част на Рига от отрицателните последици, породени от прекомерно икономическо развитие. В резултат на това „Тримата братя“ са се превърнали в символ на системите за закрила на културното наследство и на техните „меки сили“ в Европа.