Археологическата зона „Остия Антика“ обхваща останките на римско селище, което първоначално се е намирало при устието на река Тибър на западния бряг на Италия. Поради промени в речното корито и бреговата ивица понастоящем останките се намират на около 4 км от морето. Остия е основана през 6-и век пр.н.е., но най-ранните укрепления са от 4-ти век. Първоначално основната функция на селището e да защитава устието на река Тибър, но по-късно, след като Клавдий и Траян изградили ново пристанище, градът се превръща в активен търговски център, разпростиращ се отвъд градските стени. Като основното пристанище на Рим Остия добива голямо стратегическо и търговско значение в Средиземноморието. До края на 2-ри век пр.н.е. градът все още процъфтява, като населението му наброява над 50 000 души. Той започва да запада от средата на 3-ти век пр.н.е., тъй като интересите на империята се изместват на изток.

Археологическата зона „Остия Антика“ е място, където са се движили стоки и са се смесвали различни култури и религии. Като порта към Рим Остия е смесица от различните хора, живеещи в Римската империя, както и място с голямо влияние по суша, в целия средиземноморски басейн и отвъд него. Днес покритите с мозайки подове, археологическите останки и погребалните надписи продължават да са свидетелство за търговията, обмена и разнородното население.