Селищата „Веркбунд“ в Европа, построени през периода 1927—1932 г., са транснационален обект, обхващащ 4 държави (Германия, Полша, Чешката република и Австрия) и 5 града (Щутгарт, Вроцлав, Бърно, Прага и Виена). След Първата световна война в Европа възниква неотложен проблем поради широкоразпространената липса на подходящи жилища. В отговор на това, под мотото „Нова обективност“, авангардни архитекти от различни части на Европа се стремят да намерят достъпни от финансова гледна точка решения, които задоволяват социалната нужда с добре проектирани, висококачествени сгради.

Първото селище „Веркбунд“ (Вайсенхоф) е построено през 1927 г. в Щутгарт и вдъхновява и други да възприемат модернистичните принципи за сходни проекти. Другите селища са построени след това — от 1928 г. до 1932 г. Всички те срещат трудности при представянето на прогресивните си идеи пред по-широката общественост. По време на нацисткия режим сградите биват осмивани заради модерния си вид. След Втората световна война, когато селищата „Веркбунд“ са разделение от Желязната завеса, те се развиват в различни посоки. През 2013 г. е създадена мрежа от селищата, за да се насърчи обменът на добри практики и съвети за тяхното опазване. Селището „Веркбунд“ в Цюрих (Швейцария) е част от мрежата от 2013 г.

Селищата „Веркбунд“ в Европа (1927—1932 г.) започват като архитектурен експеримент, но оказват силно влияние върху модернистичната архитектура на 20-и век, позволявайки на архитекти от различни европейски държави да приложат на практика модернистичните си теории. Селищата са израз на европейския произход на това движение, като водят до съществени промени в 5 държави.

Селищата „Веркбунд“ заемат важно място в историята на архитектурата в Европа, но тяхното развитие с течение на времето отразява и различните политически и социални контексти между Изтока и Запада. Социалните, еманципаторските, естетическите и техническите стремежи, свързани с тях, и извлечените поуки продължават да са извор на вдъхновение за настоящето, когато няколко европейски държави също се затрудняват да осигурят подходящи социални жилища за своето население.