„Колониите на милосърдието“ е транснационално заявление, включващо седем обекта в Белгия и Нидерландия, създадени през 19-и век с цел намаляване на бедността чрез социална заетост в нови селскостопански селища. Те са създадени като социален експеримент в тогавашното Кралство Нидерландия с граници, определени от Виенския конгрес, в момент, в който Европа е изключително бедна. Колониите са създадени или като „безплатни“ — за семействата, получили възможност да управляват малки земеделски стопанства, или като „небезплатни“ — като големи колективни структури за скитници и сираци. Първоначалният им начин на функциониране е спрян.

Колониите на милосърдието поставиха началото на нов публично-частен подход, основан на инвестиции в селскостопанска дейност върху пустеещи земи, предоставяне на достъп до образование и заетост и запазване на „мира и реда“ в обществото, от една страна, но и на „грешни предположения относно използването и производителността на хората и земята“, от друга страна. 175-те години на тяхната история разкриват продължителното развитие на европейската мисъл, що се отнася до социално маргинализираните хора и техните едва признати права като пълноправни членове на обществото, които понастоящем са залегнали в Хартата на основните права.