Сътрудничеството в областта на културната политика между Европейската комисия и 27-те държави от Европейския съюз (ЕС) се осъществява в рамките на съответните органи на Съвета на ЕС — Съвета по образование, младеж, култура и спорт и Комитета по въпросите на културата.
Комисията се отчита пред Европейския парламент, а по-конкретно в областта на културата — пред неговата комисия по култура и образование.
Това сътрудничество изисква също така диалог с организации на гражданското общество, заинтересовани страни в областта на културата и други участници, като например градове и региони или международни организации, включително Съвета на Европа, Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Сътрудничество с държавите членки
Отвореният метод на сътрудничество (ОМК) е практичен и структуриран начин за съвместна работа на представители на държавите от ЕС с цел насърчаване на обмена на добри практики по отношение на разработването на политики и схеми за финансиране. Чрез метода се подпомага постигането на общо разбиране по различни въпроси и изграждането на консенсус по решенията и тяхното осъществяване на практика.
Чрез ОМК определените от държавите членки експерти се срещат от 5 до 6 пъти в рамките на 18 месеца, за да изготвят политически препоръки, наръчници и набори от инструменти, които се споделят в цяла Европа. Комисията отговаря за организирането на ОМК, като е домакин на голяма част от заседанията и подпомага работата на групите по ОМК с актуална информация за политиките и с други ресурси, например проучвания.
Експертните групи по ОМК функционират от 2008 г. насам. Сред по-новите теми са:
- културата като двигател на устойчивото развитие (2022 г.)
- укрепване на устойчивостта на културното наследство спрямо изменението на климата (2022 г.)
- многоезичие и превод (2022 г.)
- съвместни аудио-визуални продукции (2022 г.)
- висококачествена архитектура и застроена среда (2021 г.)
- статут и условия на труд на творците (предстои публикуване в средата на 2023 г.)
През периода 2015—2018 г. (работен план за културата за периода 2015—2018 г.) групите по ОМК изготвиха следните доклади:
- От социално приобщаване към социално сближаване: ролята на културната политика (2019 г.)
- Устойчив културен туризъм (2019 г.)
- Европейските филми в движение (2019 г.)
- Насърчаване на сътрудничеството в Европейския съюз в областта на уменията, обучението и трансфера на знания в професиите в областта на културното наследство (2019 г.)
- Ролята на публичните политики за развитието на предприемаческия и иновационния потенциал на секторите на културата и творчеството, както и Обзор на политиките и изследванията на ЕС, посветени на предприемачеството и иновациите в секторите на културата и творчеството (2018 г.)
- Основано на участието управление на културното наследство (2018 г.)
- Как културата и изкуството могат да насърчават диалога между културите в условията на миграционната и бежанската криза (2017 г.)
- Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства: политики и стратегии за развитие на аудиторията (2017 г.) и Насърчаване на четенето в цифровата среда (2016 г.)
Диалог с културните и творческите сектори
В новата европейска програма за култура Комисията се ангажира да засили диалога с организациите от културните и творческите сектори. Това сътрудничество е предпоставка за успешното изпълнение на програмата.
Комисията събира заинтересованите страни и лицата, отговорни за вземането на решения, за да обсъждат ключови въпроси в съответствие с приоритетите и темите на политиката, като взема предвид развитието и потребностите на секторите. Целта е да се укрепи капацитетът за застъпничество на културния сектор в политическите дебати относно културата на европейско равнище, като същевременно се насърчават тези организации да си сътрудничат повече.
Конкретният структуриран диалог, подпомаган от Комисията от 2015 г. насам, се нарича „Гласове на културата“. Той осигурява рамка за дискусии между заинтересованите страни от гражданското общество в ЕС и Комисията. Понастоящем диалогът „Гласове на културата“ се управлява от Гьоте-институт от името на Комисията.
Информация за настоящи и минали теми в рамките на диалога ще намерите на неговия уебсайт.
- Привличане на публика чрез цифрови средства (2018 г.)
- Международни културни отношения (2022 г.)
- Привличане (отново) на цифровата публика в секторите на културата (2022 г.)
- Статут и условия на труд на творците и професионалистите в областта на културата и творчеството (2021 г.)
- Културата и целите за устойчиво развитие (2021 г.)
- Към равенство между половете в секторите на културата и творчеството (2020 г.)
- Ролята на културата в извънградските райони на Европейския съюз (2020 г.)
- Социално приобщаване: партньорства с други сектори (2018 г.)
- Умения, обучение и трансфер на знания: традиционни и нови професии, свързани с културното наследство (2017 г.)
- Насърчаване на междукултурния диалог и обединяване на общностите чрез култура в споделени обществени пространства (2016 г.)
- Ролята на културата за насърчаване на приобщаването в контекста на миграцията (2016 г.)
- Развитие на предприемаческия и иновационния потенциал на културните и творческите сектори (2016 г.)
- Основано на участието управление на културното наследство (2015 г.)
Вижте още теми, разглеждани до момента.
Cooperation with the EU countries
The Open Method of Coordination (OMC) is a practical and structured way to bring together representatives from EU countries to encourage the exchange of good practices regarding the design of policies and funding schemes. The method fosters a common understanding of issues and helps to build consensus on solutions and their implementation.
Voices of culture: dialogue with cultural and creative sectors
The European Commission maintains regular dialogue with European organisations from the cultural and creative sectors and industries, as part of its activities in the field of culture.
From 2015 until 2023 the Commission organised a structured dialogue, called Voices of culture, as part of the New European Agenda for Culture. It provided a framework for discussions between civil society stakeholders and the Commission. It was implemented by the Goethe-Institut on behalf of the Commission following a call for tender.